Стъпки по пясъка
Стъпки по пясъка
Вървя сам, ето ме мое море,
сиво и мрачно е вече твоето небе.
Вече студена е всяка твоя вълна
с тях ме поздравяваш отново сега.
Дълго ме нямаше, но ти живееше в мен,
един хубав спомен , необикновен.
Свърши се лятото, дойде есента,
няма я детската глъч, спокойно е сега.
Тихо и тъжно ме посрещаш, така
а сякаш не сме се разделяли никога!
Чу ме,разбра ме, изпрати ми Голяма вълна,
така си говорихме с теб и някога.
Пак съм при теб, с малко тъга,
за да пречистя себе си, моята душа!
Кажи ми видя ли ги, тук бяха и моите деца,
две братчета, моите красиви момчета.
Те идват при теб, без мен, техният Баща!
Вървя, оставам стъпки по пясъка,
и те остават, не ги отмиваш с вълна!
Разбрах те мое море, разбрах те така.
Довиждане, не сбогом, мое море, засега.
А стъпките ми останаха в пясъка,
остават както стиховете ми, моите творения,
от мен за хората от моята душа!
За Младостта, за Честността, за Любовта!
© Валентин Миленов All rights reserved.
