Sep 13, 2017, 12:43 PM

Стъпки по пясъка 

  Poetry » Phylosophy
655 0 4
Стъпки по пясъка
Вървя сам, ето ме мое море,
сиво и мрачно е вече твоето небе.
Вече студена е всяка твоя вълна
с тях ме поздравяваш отново сега.
Дълго ме нямаше, но ти живееше в мен,
един хубав спомен , необикновен.
Свърши се лятото, дойде есента,
няма я детската глъч, спокойно е сега.
Тихо и тъжно ме посрещаш, така
а сякаш не сме се разделяли никога!
Чу ме,разбра ме, изпрати ми Голяма вълна, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Random works
: ??:??