Политам стремглаво нагоре и плам-
стъпки във въздуха отразиха се нейде,
загубих се в чуждия и собствен блян,
потънах в безвездието и в твоя плен, взе ме...
Запитах безвремието кога ли ще спре,
озвъртах се, за да те намеря,
и изскочи ти от нищото като дете,
намери душата, цяла треперя.
Изрисувах стъпки без посока
и избрах ти да ме съпътстваш,
реших, че за да стане отскока
трябва да спра и ти да присъстваш.
Следи в мисълта безкрайна,
мисъл в душата потайна,
ще бъда все за теб сияйна,
не бива да знаеш за чаровността си омайна..
Забравен миг и изтръгнат спомен,
желая да те докосна в безвремието,
за мен ти си искрящ пламък огромен,
и оставаш скрит в съзнанието....
26.04.2021
© Надежда Всички права запазени