7.12.2022 г., 7:34  

Стъпките водят към нас

1.4K 6 14

Някой в снега е танцувал, стъпките водят към нас,

сръбнал с черпачето супа, пушил е... ето и фас.

Кой номер вятърът носи, нямам представа, не казва,

гони снежинките боси, хукнал от зимната пазва.

 

Още гевреците парят, дъ́ха на ръснат сусам,

хайде и Снежко удари..., гледай го, смее се сам,

вдигнал метла към небето, кофата килнал назад,

бобче окото му беше, кой го направи пират?

 

... дай й, как гледа луната – резенче шарена шунка,

моля те, бързо, вратата – виж кой зад нея изшумка.

Шепа иглички е пръснал... казах ти, водят към нас.

Мръкна се, уж не е късно, утре ще дирим с компас...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, Вили
  • Зарежда с настроение!
  • Гевреци да искаш, Иржи, пре́тцълс им викат - има и такива дето приличат на нашенския си варен геврек, но баш като него - няма , а за ломския за първи път чувам. Сетих се за едни големи с много сусам мммм. Изпрати ми една твоя рецепта - бих искала да пробвам. Иначе не си изпуснала нищо - писането ми е хоби, а ти чети за разтуха и когато имаш ищах. Поздрави и благодаря много!
  • Отдавна не съм била при теб, Краси, дано не ми се сърдиш! Хем отсъствах месец, хем после наваксвах уж, тръгна от някъде, не стигна до никъде и кой знае колко съм ти изпуснала... Ще наваксам все някога. А много харесвам стиховете ти- динамични, разбрани, изпипани до съвършенство, и от обикновени теми правиш вълшебство... А при вас има ли гевреци? Защото тук са два вида- и варени, без нищо, и сусамови. А в Лом правят първите, поръсени с едра сол или шарена сол и са много приятни.Аз имам рецепта и за двата вида, но още не съм ги пробвала, а ги обичам ...
  • 🥨🙂

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...