Суета
Годините най-лесно се описват.
Едромащабни и солидни.
Всеядни - еднакво смилат
дни и нощи, часове, минути.
Една аморфна вила, която плъсти
във паметта ми купи.
Годините най-лесно се забравят.
Особено когато го желаем.
Превръщам ги във снежна кръпка,
в пресъхнал ручей, в неподкладен огън,
във гола макара, във повалена мачта,
във евтаназия на есенна трева,
в изваденото трънче болка,
във плоча люспеста, върху която
черен шаман твори смъртта.
Макар че и това е суета...
Оплодените минути
между небето и земята
пък раждат часовете.
А те са храмове за разкаяние,
трапезата на лешояди
и храчката върху лице на праведник.
Леснодостъпни феи, сбъркани със монахини
в кокосовата ядка на нощта.
Настървено слънце, с ярост късащо
на полюсите ледените кожи,
докоснато зърно от земна гръд
и гниеща лагуна, позеленяла във яда си.
Мъртви звезди, заседнали
в очите на слепеца,
увехналите рози на цветарката,
небе, което глади облачна брада,
среднощната отвара на знахарката,
макар че и това е суета...
А аз съм събирачката на мигове и на секунди,
в които сбирам от пелина на сълзите,
прославям гръмко свойте поражения,
до блясък търкам сабите в душата си,
с деветата вълна разсичам
мехурите сапунени...
и славя на раните изтънчената грозота.
Но и това е суета...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
