Суета
Годините най-лесно се описват.
Едромащабни и солидни.
Всеядни - еднакво смилат
дни и нощи, часове, минути.
Една аморфна вила, която плъсти
във паметта ми купи.
Годините най-лесно се забравят.
Особено когато го желаем.
Превръщам ги във снежна кръпка,
в пресъхнал ручей, в неподкладен огън,
във гола макара, във повалена мачта,
във евтаназия на есенна трева,
в изваденото трънче болка,
във плоча люспеста, върху която
черен шаман твори смъртта.
Макар че и това е суета...
Оплодените минути
между небето и земята
пък раждат часовете.
А те са храмове за разкаяние,
трапезата на лешояди
и храчката върху лице на праведник.
Леснодостъпни феи, сбъркани със монахини
в кокосовата ядка на нощта.
Настървено слънце, с ярост късащо
на полюсите ледените кожи,
докоснато зърно от земна гръд
и гниеща лагуна, позеленяла във яда си.
Мъртви звезди, заседнали
в очите на слепеца,
увехналите рози на цветарката,
небе, което глади облачна брада,
среднощната отвара на знахарката,
макар че и това е суета...
А аз съм събирачката на мигове и на секунди,
в които сбирам от пелина на сълзите,
прославям гръмко свойте поражения,
до блясък търкам сабите в душата си,
с деветата вълна разсичам
мехурите сапунени...
и славя на раните изтънчената грозота.
Но и това е суета...
© Диана Кънева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
една аморфна вила,която плъсти във паметта ми купи -не разбрах ,обясни ми много интелигентен стих с изводи и синтенции,надявам се не съм аз неинтелигентната за това ,което не разбрах,
-
Благодаря ти най-сърдечно!Повярвай,но натрупването на метафоричните образи е съвсем осъзнато и преднамерено.Понякога си ставам скучна на себе си и се търся навсякъде и във всичко,приеми го така.Поздрави от мен и морето!
-
изгубих нишката
прекалено много образи на едно място, според мен
Настървено слънце, с ярост късащо
на полюсите ледените кожи,
това ми хареса много
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
в зависимост от продължителността на спомена са с различен брой зъби.
Ако си се считал за жертва на други хора или стечения на обстоятелства вилата е изцяло аморфна,но ако си осъзнал,че сам си сътворил събитията в отрязъка от време,то вилата е кристална.Като купи сено са спомените в полето на паметта.Плъстенето е изграждането,извисяването на купите от спомени,а времето е инструмента,с който ги прехвърляме,за да не мухлясат или се спарят,т.е. дирекъно да не ги забравим.Опитвах се да направя стиха си малко"сюр"В абстрактната поезия е хубаво читателя сам да търси смисъла и уверена съм,че ще го намери!Виж,аз не претендирам пред никого за нищо-просто съм отпечатала едно стихотворение и се радвам когато открия,че е четено от повяче фенове на поезията.Намекът ти за неинтелигентността ми е много ясен,но бъди!