Суета на суетите, всичко е суета!
Не, не вярвам в това!
Нежният трепет в сърцето
като полъх на вятър смирен,
тъпата болка в душата
от празнотата вътре във мен,
немият страх безпощаден,
нараняващ всяко мое „сега”,
молбата ми за малко нежност,
за да не живея в самота...
И болка, и радост, и вик.
И така всеки час, всеки миг...
Нима това е суета?
Нима е лудост всеки стон?
Нима напразно търся небосклон,
за да политна в своята мечта?
Суета на суетите, всичко е суета!
За някой може да е вярно,
но аз не вярвам във това!
© Лора Петкова Всички права запазени