7.11.2024 г., 6:48

Суета на суетите

507 1 2

Суета на суетите, всичко е суета!

Не, не вярвам в това!

Нежният трепет в сърцето

като полъх на вятър смирен,

тъпата болка в душата

от празнотата вътре във мен,

немият страх безпощаден,

нараняващ всяко мое „сега”,

молбата ми за малко нежност,

за да не живея в самота...

И болка, и радост, и вик.

И така всеки час, всеки миг...

 

Нима това е суета?

Нима е лудост всеки стон?

Нима напразно търся небосклон,

за да политна в своята мечта?

 

Суета на суетите, всичко е суета!

За някой може да е вярно,

но аз не вярвам във това! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Н парадоксите и противоречията е очарованието, иначе колко сиво щеше да е всичко.☺️
  • Да, тази реплика от Еклисиаст принизява суетата. А не всяка суета е суетна и точно в това е парадоксът.

    "Нежният трепет в сърцето
    като полъх на вятър смирен,
    тъпата болка в душата
    от празнотата вътре във мен,
    немият страх безпощаден,
    нараняващ всяко мое „сега”,
    молбата ми за малко нежност,
    за да не живея в самота..."

    Ако цитираното по-горе е също суета, то шапки долу пред суетата!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...