Днес отново няма да вали,
а тишината пак ще е коварна.
Умората ми почна да боли,
а жегата е като във леярна.
Потта люти във двете ми очи
и потникът от влага вече лепне.
От прах, цветът му даже не личи.
Мизерия от всякъде ме дебне.
Живеем уж в един напреднал век,
но времето навярно тук е спряло.
Забравям вече думата "Човек"...
Животно виждам в свойто огледало. ...