Суха Атинска изповед
Днес отново няма да вали,
а тишината пак ще е коварна.
Умората ми почна да боли,
а жегата е като във леярна.
Потта люти във двете ми очи
и потникът от влага вече лепне.
От прах, цветът му даже не личи.
Мизерия от всякъде ме дебне.
Живеем уж в един напреднал век,
но времето навярно тук е спряло.
Забравям вече думата "Човек"...
Животно виждам в свойто огледало.
Като часовник цъка мисълта
за моя дом и моята Родина.
Устата ми изгаря за вода,
а аз горя оттук да си замина.
Всъщност мислех, че съм силен мъж,
но робството не ми е по сърцето.
В мен вали студен, обилен дъжд,
а слънцето се хили от небето.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да бъдеш роб е въпрос на свободен избор.Няма значение къде си.И в родината е пълно с роби,нищо,че са си у дома.Поетът визира един начален период от пребиваването си-така нареченият "културен шок",всичко е коренно различно и трябва да се свиква,с много търпение,с невероятни усилия.Единственото,което можеш да направиш е да напишеш за всичко това,сравнявайки и тъгувайки по познатото и близкото-родината.Ако потърсиш някой да му поплачеш на рамото-кауза пердута.За щастие наистина трудностите в Атина бяха временни.Където и да се намира,емигрантът винаги е емигрант.Няма моя чужбина,има моя Родина.Поздрави и дано сега да си добре,приятелю.
-
Страхотно е, това може да се оцени от хора като мен -зад граница!
-
Днес попадам само на тъжни, тежки и горчиви стихотворения!!!
-
"Устата ми изгаря за вода,
а аз горя оттук да си замина."
Страшно образно и тъжно-песенно! Ей, липсваше ми ти... -
Вальо, поздравявам те, за поредната изповед, която отново ме разплака.Трудностите ти, а те със сигурност са временни, имат и нещо положително - от тях се раждат прекрасните ти стихове. Сърдечен поздрав!
-
Много точно казано прав си човек който не е в родината си е роб.
-
Поздрав, Валентин! Много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
