Mary_Behemoth (Maria)
4 1
22.06.2017 г., 1:22 ч.

Sui generis 

  Поезия » Свободен стих
518 1 2

 

Лутам се между абстрактното

и това което ми казват, че е.

Губя се по пътя от единия бар,

до другия.

Намирам част от себе си в разстоянието между

твоя апартамент и моя.

Разговарям с мацката в огледалото

и споделям виното си с нея.

Пускам си музика и си мисля,

колко е шумна тълпата.

Разговарям с майка си по телефона

и се надявам писмото ми най-накрая да стигне

до нея.

Заравям ръцете си в снега

и очаквам те да го стоплят.

Не обичам никой да студува около мен,

а аз самата се заледих отвътре.

Ти ми казваш:

„Ти знаеш най-добре как да си помогнеш“.

Аз ти казвам:

„Ако знаеш коя съм, моля те, кажи ми“.

Тишина.

Май и двамата седим до някаква непозната.

© Maria Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??