Sui generis
Лутам се между абстрактното
и това което ми казват, че е.
Губя се по пътя от единия бар,
до другия.
Намирам част от себе си в разстоянието между
твоя апартамент и моя.
Разговарям с мацката в огледалото
и споделям виното си с нея.
Пускам си музика и си мисля,
колко е шумна тълпата.
Разговарям с майка си по телефона
и се надявам писмото ми най-накрая да стигне
до нея.
Заравям ръцете си в снега
и очаквам те да го стоплят.
Не обичам никой да студува около мен,
а аз самата се заледих отвътре.
Ти ми казваш:
„Ти знаеш най-добре как да си помогнеш“.
Аз ти казвам:
„Ако знаеш коя съм, моля те, кажи ми“.
Тишина.
Май и двамата седим до някаква непозната.
© Maria All rights reserved.
