Суламит
Суламит
Да те жадува. Както го жадуваш.
И да примира. Точно като теб.
Преситата е смърт. И да гладува,
душата му от глад да не умре.
А ти си Суламит. Ти си жената,
в която всяка клетка е любов.
Ти даваш сол. От извора с водата,
за жадните ти правиш блаженство…
Не приласкаваш никой. Ти лекуваш.
Даряваш част от своята печал.
И влюбеният в теб преболедува,
искрица смисъл в болката видял.
Защото любовта е по природа
изтляваща в човешко тяло жар.
Подобното щом срещне се с подобно,
не е любов. По-скоро е пожар.
Ти знаеш, че ще дойде като слънце
и ще поиска да те отведе…
Ти пееш за покълващото зрънце,
с трептящи слабини и колене.
Но ти си силна. Ти ще се запазиш.
И себе си и него ще спасиш.
А времето във вечната си пазва
още една любов да приюти…
Когато дойде, залости вратата.
Не му отваряй, мила Суламит.
Недей отваря. Остани жената,
която любовта не изгори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
