Суламит
Да те жадува. Както го жадуваш.
И да примира. Точно като теб.
Преситата е смърт. И да гладува,
душата му от глад да не умре.
А ти си Суламит. Ти си жената,
в която всяка клетка е любов.
Ти даваш сол. От извора с водата,
за жадните ти правиш блаженство…
Не приласкаваш никой. Ти лекуваш.
Даряваш част от своята печал.
И влюбеният в теб преболедува, ...