Суламит
Суламит
Да те жадува. Както го жадуваш.
И да примира. Точно като теб.
Преситата е смърт. И да гладува,
душата му от глад да не умре.
А ти си Суламит. Ти си жената,
в която всяка клетка е любов.
Ти даваш сол. От извора с водата,
за жадните ти правиш блаженство…
Не приласкаваш никой. Ти лекуваш.
Даряваш част от своята печал.
И влюбеният в теб преболедува,
искрица смисъл в болката видял.
Защото любовта е по природа
изтляваща в човешко тяло жар.
Подобното щом срещне се с подобно,
не е любов. По-скоро е пожар.
Ти знаеш, че ще дойде като слънце
и ще поиска да те отведе…
Ти пееш за покълващото зрънце,
с трептящи слабини и колене.
Но ти си силна. Ти ще се запазиш.
И себе си и него ще спасиш.
А времето във вечната си пазва
още една любов да приюти…
Когато дойде, залости вратата.
Не му отваряй, мила Суламит.
Недей отваря. Остани жената,
която любовта не изгори.
© Александър Калчев All rights reserved.
