Супермен

14.10.2010 г., 16:05 ч.

Поезия » Философска

457 0 2

Върти се колелото на живота

и в спиците си дните ти троши.

През теб минават хиляди посоки

и пътища изграждаш и рушиш...

И някъде във времето се сепваш

на каплата от стържещия звук,

от нечий вик, в ухото ти прошепнат,

от птицата, отлитаща на юг…

А след това през спомените тръгваш

от толкова надежди уморен,

с актьорски трик във делника си тъжен

играеш своя весел супермен!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.