azsamata (Галя Анчева)
13 34
22.04.2008 г., 15:21 ч.

Сутрин 

  Поезия » Любовна
1084 0 6

Аз съм тук, не за да се правя на поетеса - не съм!

Аз съм тук, защото един истински творец  докосна душата ми, намери болката в нея и и помогна да излезе... изплаках я върху листа... Елишка, благодаря!

Сутрин

 

Не мога да говоря. Не мога да заплача.

Тежи като присъда мълчанието наше...

Обличам се без думи, очите ти тъмнеят.

Познавам този поглед, влюбих се във него.

А си ми тъй далечен. По-чужд от всички чужди

 усещам те и тръпна. Студена и самотна...

Как да те прегърна? - та аз не те познавам,

в какво си се превърнал...

Не знам какво да кажа. Не ми остана въздух.

Опитвам се да скрия, че дишам от дъха ти.

Пробягват като сянка по профила ти остър

очите ми, а после се взират без посока.

Във нищото...

Не мога... дори да те погледна.

Сълза ако пророня, аз знам ще е последна...

Изплакани са всички...

Не мога да приема, че всичко просто свърши,

не мога да остана в тази чужда къща..

А мислех я за своя.. За дом -

да се прибирам, на сигурно при свои...

Може би умирам...

Не ми остана нищо, не мога да се хвана,

не мога да почувствам това, което стана...

не мога да те гледам, от теб ми прималява,

от обич и от болка... Нищо не остана.

Преборих се за всяка трохичка - милостиня

от твоето сърце,

а моето изстина.

Остана ми едничка спасителка вратата.

Аз трябва да я стигна, да хлопна в тишината

годините любов, разкъсали ме бавно.

Да знам, че няма път за връщане обратно.

Пътечка даже няма към спомена, във който

... бях сама. Не бяхме двама.

Излизам в полусън, помогна ми вратата...

Отивам си, а ти изчакваш  тишината

да заглуши последното ми „сбогом",

което и не казах.

Остана в мен да вика... ще си го запазя...

 

17.04.2008

 

© Галя Анчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Честито Възкресение! Благодаря ви за милите думи и насърчението..
  • Мила, като за начало хич не е лошо!
    Аз лично виждам потенциал, можеш да го доразвиеш!
    А колкото до помощта... радвам се, че съм помогнала,
    макар и без да подозирам!
    Успех!
  • Тъжно...болезнено...откровение...
    разплака ме...с обич, Галя.
  • Тежка сутрин, от болене.
    Много тежи стиха ти, Галя.
    Моите поздравления.
  • Насълзиха ми се очите! Много силен стих, бъди силна и ти, Гале! Много топъл поздрав и прегръдка от мен!
  • Каквото и да си мислиш - ти си поет! Не спирай, очаквам следващото! Поздрав!
Предложения
: ??:??