Аз съм тук, не за да се правя на поетеса - не съм!
Аз съм тук, защото един истински творец докосна душата ми, намери болката в нея и и помогна да излезе... изплаках я върху листа... Елишка, благодаря!
Сутрин
Не мога да говоря. Не мога да заплача.
Тежи като присъда мълчанието наше...
Обличам се без думи, очите ти тъмнеят.
Познавам този поглед, влюбих се във него.
А си ми тъй далечен. По-чужд от всички чужди
усещам те и тръпна. Студена и самотна...
Как да те прегърна? - та аз не те познавам,
в какво си се превърнал...
Не знам какво да кажа. Не ми остана въздух. ...