Вали

върху керемиди,

дървета и треви,

вали -

тъй както вечер

върху лицето ти:

- знам, от солените дири

оставил дъжда.

Приятно е сутрин

да заличаваш с устни

тези солени пътеки

от твоето сиящо лице.

Още малко, някакви минута, две

и ще се събудиш

от съвпадането на стрелките;

ще продължиш да се протягаш

мързеливо, 

самодоволна като коте

(събудило се ненадейно

сред най-хубавия сън).

После няма да ме търсиш

нито с жест на нежност,

бликаща отвътре,

ни с неспокоен поглед -

дали съм тук...

Тук съм...

Все така изпълнен с очакване

и отчаяние

от пълното безветрие,

изпълнило живота ми...