Сутрин
Вали
върху керемиди,
дървета и треви,
вали -
тъй както вечер
върху лицето ти:
- знам, от солените дири
оставил дъжда.
Приятно е сутрин
да заличаваш с устни
тези солени пътеки
от твоето сиящо лице.
Още малко, някакви минута, две
и ще се събудиш
от съвпадането на стрелките;
ще продължиш да се протягаш
мързеливо,
самодоволна като коте
(събудило се ненадейно
сред най-хубавия сън).
После няма да ме търсиш
нито с жест на нежност,
бликаща отвътре,
ни с неспокоен поглед -
дали съм тук...
Тук съм...
Все така изпълнен с очакване
и отчаяние
от пълното безветрие,
изпълнило живота ми...
© Павел Грамадов All rights reserved.
