Сутринта, след като бях твоя

Поезия » Любовна

1.3K 0 6

Абаносена кадифеност скрита във шепи.
Октомврийско слънце,

отразено в купчинка дъжделиви мъниста.

Грозд,

натежал от неизказани усещания... на ръба на думите,

когато дъхът крещи...

Плътна меденост,

напоила въздуха с аромат на есенна зрялост.

Тръпнещ да бъде вкусен плод.

Притихнал след тръпчивото

откъсване -

не искащ, не очакващ...

вкус до изнемогване даващ.

Черните перли измислят онези

ръце, със най-нецелунатите длани,

които към тях ще посегнат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Melany71 (Светла)

Не съм специалист , безнадежден аматьор съм, но хубавото мога да оценя, още повече се радвам на идентичното и неповторимото!

2011-01-04T12:54:22+02:00
purvorodengrqh (Анна-Мария Николаева)

хах драго мерси мн мило ама не не не мога да се меря с голяма част от вас (поклон )
разликата е, че аз искам това, което пиша да се хареса на един конкретен човек, а не на всички
радост е когато и вие ги харесвате обаче признавам

2009-12-24T10:16:52+02:00
DragoPi4a (Драгомир Костадинов)

От скоро си сред поети но доста от нас слагаш в джоба си. Ако продължиш така всички ще вкараш там. Браво.

2009-12-23T14:09:05+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Впечатли ме!

2009-12-14T18:37:29+02:00
purvorodengrqh (Анна-Мария Николаева)

Благодаря за първите коментари (( Дано да се сбъдне, което казваш ....
А на Него ....хм, и аз му завиждам (( завиждам на себе си, че Го срещнах

2009-12-14T18:27:57+02:00