purvorodengrqh (Анна-Мария Николаева)
17 98
11 дек. 2009 г., 23:59

Сутринта, след като бях твоя 

  Поэзия » Любовная
1088 0 6

Абаносена кадифеност скрита във шепи.
Октомврийско слънце,

 отразено в купчинка дъжделиви мъниста.

Грозд,

  натежал от неизказани усещания... на ръба на думите,

когато дъхът крещи...

Плътна меденост,

 напоила въздуха с аромат на есенна зрялост.

Тръпнещ да бъде вкусен плод.

Притихнал след тръпчивото

откъсване -

 не искащ, не очакващ...

вкус до изнемогване даващ.

Черните перли измислят онези

ръце, със най-нецелунатите длани,

които към тях ще посегнат.

© Анна-Мария Николаева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не съм специалист , безнадежден аматьор съм, но хубавото мога да оценя, още повече се радвам на идентичното и неповторимото!
  • хах драго мерси мн мило ама не не не мога да се меря с голяма част от вас (поклон )
    разликата е, че аз искам това, което пиша да се хареса на един конкретен човек, а не на всички
    радост е когато и вие ги харесвате обаче признавам
  • От скоро си сред поети но доста от нас слагаш в джоба си. Ако продължиш така всички ще вкараш там. Браво.
  • Впечатли ме!
  • Благодаря за първите коментари (( Дано да се сбъдне, което казваш ....
    А на Него ....хм, и аз му завиждам (( завиждам на себе си, че Го срещнах
  • Добре дошла в царството на поезията, Анна! Стъпваш леко, но ще ни събудиш...Поздравления...И други ще дойдат след мен, повярвай ми...Ваше Благородие
Предложения
: ??:??