29.07.2006 г., 8:52

Сутришно

Поезия

1.3K 0 5

(леко замаяно)

до безобразие съм отегчен
от симулации на разнообразие.
на образи
не съм в плен.

вярвах някога: в главата си поне,
там вътре, трябва да съм сам.
и в безопасност.
уви, но не.

изхабих се някак си.
пробуждам се като дете
сънувало кошмар
на старец.

това, което беше някога море,
е сега океан безбрежен
в ръката ми.
в чашка за кафе.

а какво ли съм си свил
в цигарата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

marvindeep (Марвин)

важното е, че е леко замаяно поздрави на сички

2006-07-29T22:50:22+03:00
BlackWinter (Цветан Цеков)

'Сутрешно' не е правилно. Казваш 'сутрин', а не 'сутрен'! Но според мен 'сутринно' е за предпочитане пред 'сутришно'.

2006-07-29T18:27:10+03:00
4o4ka (Румяна Димитрова)

"а какво ли съм си свил
в цигарата..."
Знаеш ли, най-много ми хареса, че оставяш на нас да прочетем изречението, което започва след това многоточие.
Поздрав!

2006-07-29T18:17:15+03:00
marvindeep (Марвин)

благодаря на всички

2006-07-29T12:40:54+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Може да е замаяно , но е смислено и интересно. Поздрави, Марвин

до безобразие съм отегчен
от симулации на разнообразие.
на образи
не съм в плен.

2006-07-29T09:42:20+03:00