Jul 29, 2006, 8:52 AM

Сутришно

  Poetry
1.3K 0 5
(леко замаяно)



до безобразие съм отегчен
от симулации на разнообразие.
на образи
не съм в плен.

вярвах някога: в главата си поне,
там вътре, трябва да съм сам.
и в безопасност.
уви, но не.

изхабих се някак си.
пробуждам се като дете
сънувало кошмар
на старец.

това, което беше някога море,
е сега океан безбрежен
в ръката ми.
в чашка за кафе.

а какво ли съм си свил
в цигарата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марвин All rights reserved.

Comments

Comments

  • важното е, че е леко замаяно поздрави на сички
  • 'Сутрешно' не е правилно. Казваш 'сутрин', а не 'сутрен'! Но според мен 'сутринно' е за предпочитане пред 'сутришно'.
  • "а какво ли съм си свил
    в цигарата..."
    Знаеш ли, най-много ми хареса, че оставяш на нас да прочетем изречението, което започва след това многоточие.
    Поздрав!
  • благодаря на всички
  • Може да е замаяно , но е смислено и интересно. Поздрави, Марвин

    до безобразие съм отегчен
    от симулации на разнообразие.
    на образи
    не съм в плен.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....