marvindeep (Марвин)
52 79
29 jul 2006, 8:52

Сутришно 

  Poesía
980 0 5
(леко замаяно)



до безобразие съм отегчен
от симулации на разнообразие.
на образи
не съм в плен.

вярвах някога: в главата си поне,
там вътре, трябва да съм сам.
и в безопасност.
уви, но не.

изхабих се някак си.
пробуждам се като дете
сънувало кошмар
на старец.

това, което беше някога море,
е сега океан безбрежен
в ръката ми.
в чашка за кафе.

а какво ли съм си свил
в цигарата...

© Марвин Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • важното е, че е леко замаяно поздрави на сички
  • 'Сутрешно' не е правилно. Казваш 'сутрин', а не 'сутрен'! Но според мен 'сутринно' е за предпочитане пред 'сутришно'.
  • "а какво ли съм си свил
    в цигарата..."
    Знаеш ли, най-много ми хареса, че оставяш на нас да прочетем изречението, което започва след това многоточие.
    Поздрав!
  • благодаря на всички
  • Може да е замаяно , но е смислено и интересно. Поздрави, Марвин

    до безобразие съм отегчен
    от симулации на разнообразие.
    на образи
    не съм в плен.
Propuestas
: ??:??