14.09.2007 г., 23:41

Сватба

1.1K 0 9
Не от вчера ме жигоса
да бъда твоя жена.
Използва непозволени средства,
за да извоюваш любовта.
Омагьоса ме с красиви думи
и плени моята душа.
И така след време, аз самата
подслоних обичта.
Поканих я учтиво да влезе.
Почерпих я с кафе.
Запознах я с моето семейство.
Допаднаха си с моето сърце.
За чудо и приказ
вдигнахме сватба.
Цяла година нашето село
само за нея приказва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...