14.09.2007 г., 23:41

Сватба

1.1K 0 9
Не от вчера ме жигоса
да бъда твоя жена.
Използва непозволени средства,
за да извоюваш любовта.
Омагьоса ме с красиви думи
и плени моята душа.
И така след време, аз самата
подслоних обичта.
Поканих я учтиво да влезе.
Почерпих я с кафе.
Запознах я с моето семейство.
Допаднаха си с моето сърце.
За чудо и приказ
вдигнахме сватба.
Цяла година нашето село
само за нея приказва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...