18.06.2015 г., 17:46

Свечеряване

801 0 3

    С В Е Ч Е Р Я В А Н Е

 

 

                                   Пак огненочервен е хоризонтът                                          

                                   и слънцето прощава се с деня.

                                   Забързало се, облаче разпъва

                                   платната  към морето на нощта.

 

 

                                  С вечерен плащ наметнат е Балкана,

                                  опрял в небето мощни рамена,

                                  а равнината сладък сън заспива.

                                  Щурец рисува здрачна тишина...

                          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мили момичета, благодаря ви! С тази кратка творба исках да се
    абстрахирам от напрежението.Радвам се ако и на вас така е въздействало!
    Коментарите ви ме правят щастлива!
    Бог щедро да ви възнагради! Спокоен ден
  • Каква красива картина си "нарисувала", Стойне!
    Тук струи толкова много спокойствие, че четейки, човек се пренася в онази заспиваща равнина, за да послуша песента на щуреца! Прeгръдка от мен!
  • Много е хубаво.Образно е изразено"Опрял в небето мощни рамена" Харесва ми.Приятна вечер Тони.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...