21.03.2017 г., 23:36

Свежото непознато

558 1 0

Яростен ураган от лица и имена
стихийно се завихря в моята глава.
Познати, приятели, колеги и клиенти - 
кои мълчат, кои обичат аплодисменти...
 

Читатели, писатели, слушатели и музиканти,
и най-скучните, и неземните таланти -
всеки има и багаж, и нещо ценно,
и може да покаже нещо необикновено.


Седиш ли само в удобната ти сфера,
пишеш ли само нещастие в тефтера,
губиш ти от динамиката на тоз' живот,
ставаш неподвижен и скучен идиот!


Разбира се, може да не си такъв екстроверт,
да предпочиташ плочата пред концерт...
Но и ти излез от таз' черупка твоя, 
никога не знаеш к'во се крие зад завоя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...