26.05.2022 г., 12:28

Свещени букви

894 4 17

Не само букви, за духа – доспехи

и огън, който в нас расте, не гасне.

Щом тук са още и не ни ги взеха,

о, значи още можем да пораснем

 

насред несрета, алчност и реклама,

насред лъжи, но с истинска окраска.

Те греят, по-красиви букви няма

и в думи се подреждат като ласка.

 

Свещени букви, вплетени в молитва

за нашата изстрадана родина.

Две азбуки над бездната ни литват

и в бъдното с рода ни ще преминат.

 

Глаголица от Кирил и Методий

и кирилицата напред ни водят.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

  • Чудесен стих!!! Браво
  • Анани, всеки има право на своето мнение, но темата много се разшири и се нуждае от компетентността на историците.
    Димо, не става дума за теб, защото вярата ти е между тебе и Бога. А относно патриотизмите не ми се говори. Всеки да си пита сърцето по този въпрос.
    Петре, щом ти харесват думите на Анани, никой не ти пречи да ги подкрепяш, но това не значи че всички са на вашето мнение.
    Много думи се нароиха под стихотворението, затова отивам да си почина от тях.
    Приятна вечер на всички.
  • Аз мисля, че стихотворението е замислено с благородна цел, но звучи малко наивно. Анани казва мъдри истини, но няма кой да ги чуе, но има кой да се сърди. По-лесно е така. Аз също съм националист, и хич не ми дреме нито за гръцките букви, пригодени за азбука на българи и славяни, нито за гръцкото кисело мляко, нито пък за великата култура на дребните елини, които са се изтрепвали за две шепи маслини и една вмирисана овнешка кожа. А после са създали легенди за златни руна, и маслинови клонки, на които
    целият свят цъка с език. Моята азбука е моя точно заради начина по който звучи. Хайде да чуем как грък ще каже: “жаба” или “жмичка”. И как ще го напише. Трудът на Кирил и Методий е огромен, но да не забравяме Моравската мисия... И много има още, за което се мълчи в България, но не и в Словакия и Чехия, където също има паметници на Светите братя.
  • Защо да е "нихилистично"? Откровено е. Истина е. Не знам какво наричате "златен век". Знаете ли, че точно по времето на "златния век" няколко десетки хиляди славяни са избягали от България? Идеята за някакъв "златен век" е също толкова трогателно наивна, колкото и онази, че "българската армия никога не е губила сражение". Трябва да обичаме своята Родина, нашата мила, безценна България не заради някакви измислени "поводи за гордост". А по-скоро въпреки тях. Не разбирам защо трябва да се гордея с гръцката азбука, пригодена за българска реч. Аз се гордея със сладките чисто български звуци: Ъ, ОН, ЕН, ЖД... Те са нашето богатство. Те са нашата красота. Те са нашето съкровище...
  • Радвам се Безжичен, че си патриотичен и откровен и благодаря за подкрепата
    Благодаря за подкрепата и оценката, Петре
    Съгласна съм с теб, Лидия. Без благоприятна почва и най-великото откритие може да потъне в забвение
    Православната вяра се живее, Квазар, а не се демонстрира, но само Бог познава сърцето на човека. Даром или не, кирилицата е създадена по нашите ширини и трябва да се гордеем с нея
    Анани, не виждам основание да омаловажаваш, както азбуката ни, а така също средновековната ни култура и златния век по времето на Симеон. Звучи ми нихилистично. А относно глаголицата от нея започва пътя към кирилицата. Все едно да не се сещаме за нашите предци, само защото не ги познаваме лично. Малко по-оптимистично гледай на нещата и не толкова критично

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...