Свещта прегаря бавно...
598
0
0
Свещта прегаря бавно, ала сигурно.
Снимка, хвърлена на пода, на парчета разпиляна.
Разпокъсана като душата ù,
която бавно като свещта догаря.
Ден и нощ от седмици не се редуват,
самата тя е тиха, разлюляна.
От силен вятър може би; такъв,
след който нищо не остава.
Компания ù правя аз - тъгата.
И толичко до нея съм се свряла.
Докато вижда сянка в тъмнината
и пак към нея се протяга цяла.
С двете си ръце да я достигне - невъзможно е,
но въпреки това успява.
Тая сянка бе душата на забравата,
която дава шанс на любовта,
онази - люляковата, лилавата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елеонора Запрянова Всички права запазени
