Nov 13, 2012, 8:55 PM

Свещта прегаря бавно...

  Poetry » Love
599 0 0

Свещта прегаря бавно, ала сигурно.

Снимка, хвърлена на пода, на парчета разпиляна.

Разпокъсана като душата ù,

която бавно като свещта догаря.

 

Ден и нощ от седмици не се редуват,

самата тя е тиха, разлюляна.

От силен вятър може би; такъв,

след който нищо не остава.

 

Компания ù правя аз - тъгата.

И толичко до нея съм се свряла.

Докато вижда сянка в тъмнината

и пак към нея се протяга цяла.

 

С двете си ръце да я достигне - невъзможно е,

но въпреки това успява.

Тая сянка бе душата на забравата,

която дава шанс на любовта,

онази - люляковата, лилавата

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Запрянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...