9.02.2012 г., 14:31

Света на малките неща

919 0 1

Задъхани от луда надпревара
поспираме с натъртени нозе,
събудено от песничката стара
съмнение започва да гризе...

Дали изгубили сме вече
света на малките неща,
живее ли във нас човече
с очи за дребното в света.

Дали то още вярва в красотата
на малък жест в напрегнат ден,
или е влюбено във пълнотата
на къщата с гараж студен.

Дали то днес ще се засмее
на неразумен опит за летеж,
или балтон ще закопчее
и ще се качи на самолет.

Дали то днес ще онемее
пред пърхащо врабче в студа,
или от страх, че ще закъснее,
ще махне просто със ръка.

Дали то днес ще преживее
усмивка чиста и една сълза,
или щом разум го владее,
чадър ще сложи под дъжда.

Дали то днес и обич ще разлее,
видяло болката в протегната ръка,
ще окатинари своята врата.

Дали ще ходи босо под звезди,
все още влюбено в луната жълта,
или пред телевизора ще си стои
и сиво-черни цветове ще гълта.

Дали умее още с поглед да говори,
разчело текста в чуждите очи,
или с разумни хора ще поспори
задавени от грижи и лъжи.

Дали това човече в нас е живо,
поглеждам те, а ти мълчиш,
но във очите пламъче игриво
разказва, че човечето държиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елисавета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...