Задъхани от луда надпревара
поспираме с натъртени нозе,
събудено от песничката стара
съмнение започва да гризе...

Дали изгубили сме вече
света на малките неща,
живее ли във нас човече
с очи за дребното в света.

Дали то още вярва в красотата
на малък жест в напрегнат ден,
или е влюбено във пълнотата
на къщата с гараж студен.

Дали то днес ще се засмее
на неразумен опит за летеж,
или балтон ще закопчее
и ще се качи на самолет.

Дали то днес ще онемее
пред пърхащо врабче в студа,
или от страх, че ще закъснее,
ще махне просто със ръка.

Дали то днес ще преживее
усмивка чиста и една сълза,
или щом разум го владее,
чадър ще сложи под дъжда.

Дали то днес и обич ще разлее,
видяло болката в протегната ръка,
ще окатинари своята врата.

Дали ще ходи босо под звезди,
все още влюбено в луната жълта,
или пред телевизора ще си стои
и сиво-черни цветове ще гълта.

Дали умее още с поглед да говори,
разчело текста в чуждите очи,
или с разумни хора ще поспори
задавени от грижи и лъжи.

Дали това човече в нас е живо,
поглеждам те, а ти мълчиш,
но във очите пламъче игриво
разказва, че човечето държиш.