Светата Троица
Светците от съня ми…
Не мога да тълкувам…
Че болен е умът ми,
щом братята сънувам.
Със тез светци говорех,
защо ли бяха двама?
А вътрешно се молех
да свърши тази драма.
В средата настанена -
не бях ли бариера?
И трима устремени,
и трима с кариера…
Аз обща част се чувствах,
разкъсвах се морално…
С единия възкръсвах,
а с друг се закопавах…
Сюзие не беше…
И ревност даже няма.
В очите не блестеше,
а бе бездънна яма.
От двамата светци
греха си аз укривах,
а в своите очи
надеждата попивах.
И ето, че окончи
и падна тежестта ми.
Той тръгна си на конче,
а другий – на магаре.
Остана съвестта ми
и пусна си крилата,
а черното погали
на „светицата” душата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Талант Всички права запазени
Печатна е грешката.
