mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
965 1469
26.07.2023 г., 9:37 ч.

Светецът 

  Поезия » Философска
270 0 4

Маяците на бъдещето ново

угасваха. И чезнеше денят

след думи като ледено олово

в един неуправляем кръговрат.

 

Илюзия бе тихата забрава,

а най бе тежък трънният венец.

Но издържа на мъките... Тогава

превърна се в най-праведен светец.

 

И сам под ореола богоравни

видя как страдат грешните души,

как гаснеха идеи миродавни

сред облаци и падащи звезди.

 

Но днес светът бе много по-различен.

И по бе хубав паметният ден,

във който - и усмихнат, и обичан -

светецът се прераждаше във мен.

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??