Светецът
Маяците на бъдещето ново
угасваха. И чезнеше денят
след думи като ледено олово
в един неуправляем кръговрат.
Илюзия бе тихата забрава,
а най бе тежък трънният венец.
Но издържа на мъките... Тогава
превърна се в най-праведен светец.
И сам под ореола богоравни
видя как страдат грешните души,
как гаснеха идеи миродавни
сред облаци и падащи звезди.
Но днес светът бе много по-различен.
И по бе хубав паметният ден,
във който - и усмихнат, и обичан -
светецът се прераждаше във мен.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
