mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
Jul 26, 2023, 9:37 AM

Светецът 

  Poetry » Phylosophy
388 0 4

Маяците на бъдещето ново

угасваха. И чезнеше денят

след думи като ледено олово

в един неуправляем кръговрат.

 

Илюзия бе тихата забрава,

а най бе тежък трънният венец.

Но издържа на мъките... Тогава

превърна се в най-праведен светец.

 

И сам под ореола богоравни

видя как страдат грешните души,

как гаснеха идеи миродавни

сред облаци и падащи звезди.

 

Но днес светът бе много по-различен.

И по бе хубав паметният ден,

във който - и усмихнат, и обичан -

светецът се прераждаше във мен.

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??