27.01.2013 г., 8:04

Свети Валентин

733 0 2

 

Свети Валентин

 

Едно момче с едно момиче,

ей тъй се срещнали веднъж

и след това били различни:

тя станала Жена, той- Мъж...

 

В една разтърсваща тревога

изгубили и взор, и слух

над тях в мига се спуснал огън-

навярно бил Светият Дух...

 

И станали им интересни

телата с нежният овал,

а хор от ангели небесни

в далечно ехо прозвучал.

 

По двойки птиците летяли

щастливо свивали гнезда,

а над главите им изгряла

една пленителна звезда...

 

От своя дом, в небето горе,

Бог благославял младостта,

а от дъхът на развигора

цъфтели първите цветя...

 

А там, на изгрева в пожара,

изгарял мрака на нощта,

денят възкръсвал като вяра

във чудото на Любовта...

 

... Те възприемали живота

все още само на игра,

но малката била страхотна

и с много гъвкави бедра...

 

А палав Вятър, свил внезапно,

отвеял късата пола

и гледката невероятно

опияняваща била,

 

и този Вятър се закачал

с момичешките ѝ гърди,

през блузката полупрозрачна

прозиращи като звезди...

 

...Тъй голотата си прекрасна

усетили с приятен смут,

и с тръпка някаква, неясна

и сладостна, но не от студ...

 

И не разбрали как „сгрешили”

понеже срещнали Страстта,

останали без дъх и сили,

но продължили с Радостта...

 

... А с всеки допир на телата,

във уж невинната игра,

до днес напълно непозната

през тях прескачала искра,

 

че те уплашили се даже

от поривите на плътта...

 

...Но кой тогава да им каже,

че тъй започва Любовта!..

 

д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...