1.

събуждали ли сте се с гълъб
гугукащ светло зад пердето
надежда даващ, като дъб,
ухаеща е на морето,

на дървесната хралупка,
и звън на утринни камбани,
на пъргавелката кошутка,
и ягоди в горичката омайни.

Детенцето усмихнато невинно
с мечти от приказните книжки
с очите учи ни светлинно
да бъдем братя, не въздишки

или може би пък точно тях
ако са под коледни елхички
в подаръци от звезден прах
усмивчици очакващи от всички

или пък като великденски яйца
червени, сини, жълти, зеленяви,
възторжени украски - личица
христови поздрави, прослави

Духът в България е силен
във седем рилски езера
и вятърът мистичен и всесилен
разнася свежо порив'а

да пазим нашата култура
и споменът за манастири,
опазени свети гравюри,
за всеки, що я вътре дири

Като белите побратими всемирни
се придвижвам леко през деня,
като полъх през тревичките ефирни
нещо ме въздига да летя.

Искам само да ви кажа,
че днес безкрайно съм щастлива.
Мечти тъй чисти имам даже
закачам се като дете игрива.

2.

Коледни лампички светят в небето,
а на Великден свеж е козунака,
и може би аз искам да ошетам,
от ъглите да раздухам мрака;

само помнете - трябва да се движим
кръвта да циркулира, с живот пълна
един за друг със поглед да се грижим
като пчеличките опрашващи - за да покълва

потомството от пролетни цветя
да ухае на венчетата лилави
Като феичка присвятвам и шептя
Обичам ви, бъдете здрави...!

Бъдете, винаги бъдете!
Безсмъртни сте и сте души!
И страховете забравете!
Смели сте и вечно сте били!

Защото да се спуснеш от безкрая
де енергия си бил от хиляди слънца,
да изследваш приключенски, зная,
самата храброст е, сама...!

Ще бъдете отново и вселени,
и небули, съзвездия безброй
ще се издигнете в премени
от градове небесни, от порой

съставен от дъждовна свежест
от динамика между водата, вятъра
безтегловни, но със тежест
- да насладите се на допирa

така че...

Пътят е пред вас.

Пътят винаги е бил.

Пътят -

това е всичко в нас.

Живота първи устрем причинил!

Били сме всички едно цяло,
дори отвъд самия Бога сме били,
били сме неразривно бяло,
а може би и черни сме платна дори,

защото черното за космоса арена
е, в която бялото така искри,
и всички сме наравно надарени,
и всички първом сме добри.

Надеждата сега е ваша.
И нека влезе в твоя дом.
Чисти се с чайче топла чаша
храмa открехни и Ом!

Очите тласък дадоха: Върви!
Аз чувам вече само туй
Повелята е тъй: Твори!
И рог тържествено надуй

защото има ли мечта
по-сбъдната, човешка,
от тази - че преходността,
на учебника е грешка...?