Светкавици
Поех те с дъх и те разпръснах из тялото си.
Напълних със тебе очите и бялото им
блесна
мълния, а тътенът с думите
„Тя е чудесна!!!” ме вкопчи здраво във тебе, така
неизвестна
бе таз обстановка
Не знаех къде съм, освен че съм в клопка
прекрасна,
плътта беше ясна, като лунната нощ,
сърцето разбиваше гръдният кош, като с
нож ръката
проправи си път,
учести се и звуци издаде дъхът,
този път нямаше връщане,
всичко беше разхвърлено и се преобръщаше в ритъм
на хаос и страст покрай нас,
песни пееха вихрите, ние танцувахме,
късахме струни и лудо целувахме
тела
и стонове ти сплете във песен,
във нея се пееше „И ти си чудесен!!!”.
И димът ни погълна
мен, и теб, и светът.
Бе роден той от допира на плът във плът.
Тогава чувствах себе си бог,
а тебе почувствах богиня,
с подарък за мен – плод на смокиня...
И толкова красива...
Аз бях бог за туй,
че ти бе щастлива.
После всичко свърши
И ти, и аз, и светът...
Остана ароматът на страст, статичен заряд и
мълнии смях в стихиен парад...
Най-прекрасната буря в моя живот.
Ти и аз под завивки, пропити
със пот...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Димов Всички права запазени
