jantreya (Валентина Шейтанова)
240 3900
27.03.2009 г., 16:27 ч.

Светла лудост 

  Поезия » Пейзажна
1120 1 24

       

Напръска някой с бяло снощи сливите

и в розово бадемите окъпа.

В ефирни дрехи, като самодиви,

те плахо под прозореца пристъват.

Изми до блясък някой небосвода

и в яркосиньо го пребоядиса.

Понесоха се бели хороводи

от облаци, по-бързи и от мисъл.

Люлее се тревата, омагьосана

на вятъра от свежата прегръдка.

Цветята, ароматно-медоносни,

към слънцето  се устремиха дръзко.

Денят пое нагоре, към високото,

нарамил светлина в торбичка златна.

Развързаха се земните посоки.

Пръстта набъбна топло-ароматна.

Зеленото очакване на чудо,

в което този свят ще се пробуди,

е някакъв симптом на светла лудост,

а всички ние сме щастливо луди.

 

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??