Светла лудост
Напръска някой с бяло снощи сливите
и в розово бадемите окъпа.
В ефирни дрехи, като самодиви,
те плахо под прозореца пристъват.
Изми до блясък някой небосвода
и в яркосиньо го пребоядиса.
Понесоха се бели хороводи
от облаци, по-бързи и от мисъл.
Люлее се тревата, омагьосана
на вятъра от свежата прегръдка.
Цветята, ароматно-медоносни,
към слънцето се устремиха дръзко.
Денят пое нагоре, към високото,
нарамил светлина в торбичка златна.
Развързаха се земните посоки.
Пръстта набъбна топло-ароматна.
Зеленото очакване на чудо,
в което този свят ще се пробуди,
е някакъв симптом на светла лудост,
а всички ние сме щастливо луди.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
