Светлата стая
Във пустата и мрачна моя стая,
аз нивга светлината не гася,
не ме е страх да си призная,
от мрака във душата се боя!
А ТЯ, душата – клет бездомник,
тъй дрипава, безверна, ала жива
все скиташе да търси своя сродник,
при който да се приюти щастлива!
Но в пътя се изгуби ТЯ самотна
и приливът със злоба я наказа,
и запокити я на дъното - сиротна,
със мрак измамен я обви в омраза!
Застинала на бездната на края,
ТЯ дебнеше от нейде да съзре,
душа, тъй близка дето да желае
с пресегната ръка да я възпре!
Но никой във тъмата не посегна
с думичка едничка да я спре,
страдалница душата ми се жегна
и полетя към бездната да мре!
И падаше надолу в тъмнината,
но в миг нагоре ТЯ впери очи,
последен лъч съзря на светлината,
едва процеждащ се, да я спаси!
Затуй във мойта тъжна, няма стая,
аз нивга светлината не гася,
ако душата ми политне към безкрая,
със сноп лъчи във миг ще я спася!
07.05.2015 г. Влад.Нед.
© Владислав Недялков Всички права запазени