20.05.2015 г., 20:06 ч.

Светлата стая 

  Поезия » Друга
387 0 11

Светлата стая

 

 

Във пустата и мрачна моя стая,

аз нивга светлината не гася,

не ме е страх да си призная,

от мрака във душата се боя!

 

А ТЯ, душата – клет бездомник,

тъй дрипава, безверна, ала жива

все скиташе да търси своя сродник,

при който да се приюти щастлива!

 

Но в пътя се изгуби ТЯ самотна

и приливът със злоба я наказа,

и запокити я на дъното - сиротна,

със мрак измамен я обви в омраза!

 

Застинала на бездната на края,

ТЯ дебнеше от нейде да съзре,

душа, тъй близка дето да желае

с пресегната ръка да я възпре!

 

Но никой във тъмата не посегна

с думичка едничка да я спре,

страдалница душата ми се жегна

и полетя към бездната да мре!

 

И падаше надолу в тъмнината,

но в миг нагоре ТЯ  впери очи,

последен лъч съзря на светлината,

едва процеждащ се, да я спаси!

 

Затуй във мойта тъжна, няма стая,

аз нивга светлината не гася,

ако душата ми политне към безкрая,

със сноп лъчи във миг ще я спася!

 

07.05.2015 г. Влад.Нед.

© Владислав Недялков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Този стих ми пасна по мярка на душата! Абонирам душата си за творчеството Ви! Благодаря!
  • Няма по-тъжно от бездомна, осиротяла душа, Влади.... Поздрав за прекрасния стих!
  • Браво много е хубаво.благодаря ти за тази душевна храна
  • Благодаря Ви, Лейди, Стаси!
  • Благодаря ти, Младене. Търся романтизъм и определено е преднамерено, доколко успявам, не знам. Благодаря ти, че се отби и коментира. Това е много важно за мен!
    Ник, благодаря и на теб, ще се опитам да изпълня "съвета ти", а и това е моя замисъл в творбата......"че без душата за къде сме".
    Хубав и позитивен ден ви пожелавам!
  • Някаква старинност лъха от творбите ти, Владиславе. Все едно от края на 19 век. А на мен това ми въздейства, защото предпочитам онова истинско време, пред силиконовото - днешно. Композициите ти са стройни като замисъл. В тях винаги има идея, която може да се проследи от начало - до край. Това ми импонира.

    Сърдечен поздрав!
  • Никога не позволявай да ти се изплъзне Душата.
    Без нея сме нищо!
    Много ми хареса!
  • Благодаря Маги, Рени, Руми, че се отбихте и коментирахте!
    Мнението Ви е много важно за мен.
    Пожелавам на всички Ви много слънчеви и позитивни дни и много-много творческо вдъхновение!
  • Влади, отново си сътворил нещо красиво и истинско!
    Поздравявам те и ти пожелавам светлината в теб да не угасва и никога да не изгубваш своя път!
  • Страхотно, Владиславе! Винаги съм намирала Мрака за бляскав защото само в него Светлината се врязва могъщо и силно. А Душата ни е Светлина, а ние сме Душа и я спасяваме със Светлина /бидейки в белия свят/. Поздравление от мен!
  • светлата поетична душа на лирическия... крехка
    и ранима... а стихът дълбоко ме трогна...
    не само защото обичам светлината...
    поздравявам те, Владислав..
Предложения
: ??:??