20.11.2006 г., 15:52

Светлина

680 0 7

Вятър развява

косите ми и

разнася навред

красотата си.

Чух полъха му

да ме зове.

Знае как се

чувствам и

долавям отговора

на въпросите си.

Небеса и вселена

помагат ми да

намеря себе си.

Чудна светлина

озарява света ми:

“Мечтай и ще

откриеш себе си!

Обичай и ще

бъдеш щастлив!

Опиташ ли се

да промениш

света, ще сбъркаш.

Приеми го,

какъвто е.

Усмихни се и

живей, като

Радваш всеки навред!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...