20 нояб. 2006 г., 15:52

Светлина

679 0 7

Вятър развява

косите ми и

разнася навред

красотата си.

Чух полъха му

да ме зове.

Знае как се

чувствам и

долавям отговора

на въпросите си.

Небеса и вселена

помагат ми да

намеря себе си.

Чудна светлина

озарява света ми:

“Мечтай и ще

откриеш себе си!

Обичай и ще

бъдеш щастлив!

Опиташ ли се

да промениш

света, ще сбъркаш.

Приеми го,

какъвто е.

Усмихни се и

живей, като

Радваш всеки навред!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...