Вятър развява
косите ми и
разнася навред
красотата си.
Чух полъха му
да ме зове.
Знае как се
чувствам и
долавям отговора
на въпросите си.
Небеса и вселена
помагат ми да
намеря себе си.
Чудна светлина
озарява света ми:
“Мечтай и ще
откриеш себе си!
Обичай и ще
бъдеш щастлив!
Опиташ ли се
да промениш
света, ще сбъркаш.
Приеми го,
какъвто е.
Усмихни се и
живей, като
Радваш всеки навред!”
© София Русева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
