6.04.2013 г., 11:50

Светлина

775 0 0

Загубих не теб, а живот и здраве,
съня си даже, но уви.
Живея днес, за да разкажа
това, което друг не трябва да боли.
Дано успееш да се справиш,
изглеждаш силна ти сега.
Внимавай злото да не се покаже
от неочаквана за теб страна!
Дали ме мразиш и обичаш,
това сега не е въпрос.
Защото тичаш, тичаш, тичаш
към нещо в тази тъмна нощ.
Оставам аз не с теб, а с нея -
единствената си любов,
която може винаги да ме разсмее,
да ме направи жив и нов.
И както казах -
в сърцето вече нищо няма,
не му и трябва. А и за какво?
Когато ний ще бъдем само двама
в нашето, топлото легло.
Очаквам с радост дните скръбни,
в които ще се съблечем
и с много страст, дори и тъжни
от тази болка да се отървем.
Детето истина е, не измама,
живота свой аз пренебрегнах - знай.
Дано и ти да си пораснала голяма
и на това безумие да сложиш КРАЙ!

 

D.E.H.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Олег Деков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...