Apr 6, 2013, 11:50 AM

Светлина

  Poetry » Love
765 0 0

Загубих не теб, а живот и здраве,
съня си даже, но уви.
Живея днес, за да разкажа
това, което друг не трябва да боли.
Дано успееш да се справиш,
изглеждаш силна ти сега.
Внимавай злото да не се покаже
от неочаквана за теб страна!
Дали ме мразиш и обичаш,
това сега не е въпрос.
Защото тичаш, тичаш, тичаш
към нещо в тази тъмна нощ.
Оставам аз не с теб, а с нея -
единствената си любов,
която може винаги да ме разсмее,
да ме направи жив и нов.
И както казах -
в сърцето вече нищо няма,
не му и трябва. А и за какво?
Когато ний ще бъдем само двама
в нашето, топлото легло.
Очаквам с радост дните скръбни,
в които ще се съблечем
и с много страст, дори и тъжни
от тази болка да се отървем.
Детето истина е, не измама,
живота свой аз пренебрегнах - знай.
Дано и ти да си пораснала голяма
и на това безумие да сложиш КРАЙ!

 

D.E.H.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Олег Деков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...