5.05.2007 г., 20:43

Светлина гореща в мрака

763 0 3

В камината дървата се топят
със пукот крехък и рисуват пеперуди
със огнени сърца - различен свят.
А ние с тебе - двамата сме луди.

Очите ти са две огледала,
а блясъкът им- чист кристал планински.
В тях отразена моята душа
изглежда някак диво сатанинска.

С върха на пръстите си докосни
лицето, устните, плътта на раменете.
Тя тръпне и от страст по теб гори.
Прогаря в ризата отвор сърцето.

Две сенки по стените - сплетен вик
на щур екстаз, на споделена крехка нежност.
Единствен, само наш, съдбовен миг,
във който с теб се сливам неизбежно.

И неизбежно всичко мое в мен
заменя се със всичко твое и стопява
умората от делничния ден.
Любов такава всичко озарява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аризема Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...