Светлина гореща в мрака
В камината дървата се топят
със пукот крехък и рисуват пеперуди
със огнени сърца - различен свят.
А ние с тебе - двамата сме луди.
Очите ти са две огледала,
а блясъкът им- чист кристал планински.
В тях отразена моята душа
изглежда някак диво сатанинска.
С върха на пръстите си докосни
лицето, устните, плътта на раменете.
Тя тръпне и от страст по теб гори.
Прогаря в ризата отвор сърцето.
Две сенки по стените - сплетен вик
на щур екстаз, на споделена крехка нежност.
Единствен, само наш, съдбовен миг,
във който с теб се сливам неизбежно.
И неизбежно всичко мое в мен
заменя се със всичко твое и стопява
умората от делничния ден.
Любов такава всичко озарява.
© Аризема All rights reserved.
