5 may 2007, 20:43

Светлина гореща в мрака

  Poesía
766 0 3

В камината дървата се топят
със пукот крехък и рисуват пеперуди
със огнени сърца - различен свят.
А ние с тебе - двамата сме луди.

Очите ти са две огледала,
а блясъкът им- чист кристал планински.
В тях отразена моята душа
изглежда някак диво сатанинска.

С върха на пръстите си докосни
лицето, устните, плътта на раменете.
Тя тръпне и от страст по теб гори.
Прогаря в ризата отвор сърцето.

Две сенки по стените - сплетен вик
на щур екстаз, на споделена крехка нежност.
Единствен, само наш, съдбовен миг,
във който с теб се сливам неизбежно.

И неизбежно всичко мое в мен
заменя се със всичко твое и стопява
умората от делничния ден.
Любов такава всичко озарява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аризема Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...