Били трудни времена - потънали в мрак...
под тежко робство...и тогава там във тъмнината!
Будителите запалили светлината в мрака...!
Припламвал пламъка и не угасвал -
разнасяло се словото - тайно през нощта
и затрептели отново сърцата поробени...
жадувайки за свобода...И затрептяла
надеждата в мрака със бяла мека светлина...
Защото когато си отчаян!?
Когато си на ръба на мислите!
Когато си мислиш, че нямаш вече сили!
Тогава се случват чудеса...
Затова пишете стихове поети!
И нека светлината - като светъл лъч да заблести!
За да докосват вашите слова...да вливат сили
и надежда... та в утрото на бъдният ни ден -
да тръгнем по- нови светли пътеки...
И докато са живи - вашите слова...!
Припламва пламъка и не ще угасне...!
01.11.2018г
Катя Джамова
© Катя Всички права запазени
и искрените коментари! Бъде здрави, вдъхновени и от Бог благословени!