7.10.2023 г., 0:38

Светлина в мрака

793 3 6

Били трудни времена - потънали в мрак...

под тежко робство...и тогава там във тъмнината!

Будителите запалили светлината в мрака...!

 

Припламвал пламъка и не угасвал -

разнасяло се словото - тайно през нощта

и затрептели отново сърцата поробени...

жадувайки за свобода...И затрептяла

надеждата в мрака със бяла мека светлина...

Защото когато си отчаян!?

Когато си на ръба на мислите!

Когато си мислиш, че нямаш вече сили!

Тогава се случват чудеса...

Затова пишете стихове поети!

И нека светлината - като светъл лъч да заблести!

За да докосват вашите слова...да вливат сили

и надежда... та в утрото на бъдният ни ден -

да тръгнем по- нови светли пътеки...

И докато са живи - вашите слова...!

Припламва пламъка  и не ще угасне...!

 

01.11.2018г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за топлината, подкрепата
    и искрените коментари! Бъде здрави, вдъхновени и от Бог благословени!
  • Мило Кате, звателният падеж в Българския език все още съществума, та би трябвало твоето обръщение да бъде: – Младене, Стойчи и Иване!
  • Младен, Стойчо и Иван, благодаря ви от сърце
    за хубавите думи и коментари!
    Бъдете здрави и благословени!
  • Така е, Катя! В трудни времена живеем! От създаването си до днес, човекът е бил потискан, но духът му не може да бъде сломен! Поздравления за стиха!
  • Да,когато човек е пред пропастта на мислите...
    За да намери себе си отново,е нужна воля!
    Тогава е готов за себежертвен скок и полет
    към свободата:с радостта на всички птици!
    Катя, вдъхнови ме още от сутринта!
    Поздравления за написаното от теб!🙂

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...