7.10.2023 г., 0:38

Светлина в мрака

784 3 6

Били трудни времена - потънали в мрак...

под тежко робство...и тогава там във тъмнината!

Будителите запалили светлината в мрака...!

 

Припламвал пламъка и не угасвал -

разнасяло се словото - тайно през нощта

и затрептели отново сърцата поробени...

жадувайки за свобода...И затрептяла

надеждата в мрака със бяла мека светлина...

Защото когато си отчаян!?

Когато си на ръба на мислите!

Когато си мислиш, че нямаш вече сили!

Тогава се случват чудеса...

Затова пишете стихове поети!

И нека светлината - като светъл лъч да заблести!

За да докосват вашите слова...да вливат сили

и надежда... та в утрото на бъдният ни ден -

да тръгнем по- нови светли пътеки...

И докато са живи - вашите слова...!

Припламва пламъка  и не ще угасне...!

 

01.11.2018г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за топлината, подкрепата
    и искрените коментари! Бъде здрави, вдъхновени и от Бог благословени!
  • Мило Кате, звателният падеж в Българския език все още съществума, та би трябвало твоето обръщение да бъде: – Младене, Стойчи и Иване!
  • Младен, Стойчо и Иван, благодаря ви от сърце
    за хубавите думи и коментари!
    Бъдете здрави и благословени!
  • Така е, Катя! В трудни времена живеем! От създаването си до днес, човекът е бил потискан, но духът му не може да бъде сломен! Поздравления за стиха!
  • Да,когато човек е пред пропастта на мислите...
    За да намери себе си отново,е нужна воля!
    Тогава е готов за себежертвен скок и полет
    към свободата:с радостта на всички птици!
    Катя, вдъхнови ме още от сутринта!
    Поздравления за написаното от теб!🙂

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...