14.09.2017 г., 17:08

Светлината

483 0 0

 

 

Следвай светлината.
Тя чертае път
от очите до душата
и сгрява плът.

 

В мрака непрозрачен
спира ти дъхът,
от изтрити очертания –
неосезаем е светът.

 

И себе си да търсиш
не можеш се намери, 
размит си всъщност
в потъмнелите химери.

 

Следвай светлината.
Тя самата е живот.

 

Дори да е миражна,
изрусена или белокоса,
от нея свят се ражда,
бял, единствен и широк!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...