14.09.2017 г., 17:08

Светлината

476 0 0

 

 

Следвай светлината.
Тя чертае път
от очите до душата
и сгрява плът.

 

В мрака непрозрачен
спира ти дъхът,
от изтрити очертания –
неосезаем е светът.

 

И себе си да търсиш
не можеш се намери, 
размит си всъщност
в потъмнелите химери.

 

Следвай светлината.
Тя самата е живот.

 

Дори да е миражна,
изрусена или белокоса,
от нея свят се ражда,
бял, единствен и широк!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...