Следвай светлината.
Тя чертае път
от очите до душата
и сгрява плът.
В мрака непрозрачен
спира ти дъхът,
от изтрити очертания –
неосезаем е светът.
И себе си да търсиш
не можеш се намери,
размит си всъщност
в потъмнелите химери.
Следвай светлината.
Тя самата е живот.
Дори да е миражна,
изрусена или белокоса,
от нея свят се ражда,
бял, единствен и широк!
© Валентин Василев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
