Светофар
Така се случва: с теб вървиме двама,
но ето - мига светофар червен...
А мислихме - за нас прегради няма,
но, както виждаш, трябва да се спрем!
Макар за миг, но случва се... Какво пък?
Светът навярно тъй е устроен -
броиш наум до десет, а животът
пред теб изтича по сигнал зелен.
В очакване на своя ред си мислиш,
че няма да е зле да бъдеш там -
отсреща - и да крачиш отривисто,
загърбил този муден светофар...
По дяволите времето! Сигналът
защо се бави?!... Ти до мен стоиш,
запалил си поредната цигара,
спокойно чакаш... чакаш и мълчиш!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Щом има някой до теб, не са страшни червените светофари!
Поздрав! -
Много се задържА червеното
Брилянтна рима!
...а цигарите скъпи -
Споко! Няма начин да не светне зелено!
-
С поздрав, Мариан!!!
-
В живота съкращаван от цигари
ни бавят закъснели сфетофари!
Бъдещето светло отсреща е пак,
но ще стигнем чак... по мрак...
-
Хубаво стихотворение.
-
Няма как, приятелю - ще трябва да изчакаме зеленото...
Наистина е трудно, когато житейския светофар свети преобладаващо в червено...
Keep walking!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
